Lysimachia nummularia (Лизимахия)

Наличност: Наличен

4.00€

Description

Лизимахията е нискорастящо многогодишно тревисто растение, използвано предимно като почвопокривен вид. Отличава се с бърз растеж, пълзящи стъбла и декоративни кръгли листа, които при някои сортове са златистожълти. Листопадна е и не е ароматна. Благодарение на способността си бързо да покрива почвата, е отличен избор за озеленяване на сенчести и влажни места.

Модел:

lysimachia-nummularia-лизимахия

Спецификация

Характеристика
Височина	Достига 5–10 см височина, а стъблата могат да се разпрострат на 50–100 см и повече. Образува плътен, пълзящ килим.
Период на цъфтеж	Май – юли. Цветовете са единични, яркожълти и контрастират красиво с листната маса.
Почвени условия	Предпочита влажни, плодородни и добре дренирани почви, богати на органично вещество. Полива се редовно, особено през лятото, като почвата не бива да изсъхва напълно. Подходяща е и за засаждане край водни площи.
Климатични условия	Предпочита слънце, полусянка или лека сянка, като в по-топлите райони се развива най-добре на полусянка. Напълно студоустойчива в България. Не понася продължително засушаване и високите температури без достатъчно влага.
Растителна защита	Рядко се напада от болести и неприятели. При прекомерна влага могат да се появят коренови гниения, а понякога се срещат охлюви и листни въшки. Добрата циркулация на въздуха и правилното поливане поддържат растенията здрави.
Торене	Подхранва се през пролетта с компост или комбиниран тор за декоративни растения. При бедни почви може да се направи още едно леко подхранване в началото на лятото.
Предназначение	Използва се като почвопокривно растение, за бордюри, алпинеуми, подпорни стени, между плочи, около водни площи и във висящи саксии. Подходяща е и за контейнери и комбинирани цветни композиции, където красиво се спуска през ръба на съда.
Резитба и поддръжка	Изисква минимални грижи. При необходимост се подрязва след цъфтежа или през вегетацията, за да се ограничи разрастването и да се поддържа компактна форма. Старите туфи могат да се разделят на всеки 3–4 години.